Няма нищо да има след теб –
само тихи пустинни полета
и отломките мои навред
ще търкалят без срам ветровете;
и ще бъде далеч вечерта
в разкроена мастилена дреха,
да прегърне със нежна ръка
самотата ми в тиха утеха.
Няма никой да има след теб –
аз съм само отворена рана,
от очите ми стича се лед –
просто нищо след теб не остана.
© Ирена Иванова Todos los derechos reservados