Ледената същност на нощта

сковава вънка зимата

и смъртта на същността

тръгна си след тримата ...

Отца и Сина и Светия Дух

скриха се във мойте пръсти,

от снежинки като пух

небето се задръсти.

Там нейде моите очи

видяха белота в тунела,

някъде накрая Ти

моята душа бе взела.

Замръзвах и превръщах се в кристал,

в ледена снежинка – мойта същност,

а животът ми напразен – недоспал,

заспиваше в студената си къща.

Всичко свърши – течаха надписи.

Виждах призрачна алея.

Ти - отиде си.

Аз – немея ...

А исках и след филма - да живея.