Отдавна огънят угасна,
остана само пепелта
събрала болка и тъга -
на любовта обратната страна..
Отдавна времето отмина
на споделената и топла зима,
от студ потръпвам, нищо, че е лято -
на пустотата злостната отплата..
И вместо нощем да заспя
звезди-самотници броя,
заслушана на тишината
във гласа,
в очакване да тропне
онемялата врата...
© П Антонова Todos los derechos reservados