lipstick1984 (Мария) lipstick1984 (Мария)
13
19 sept 2008, 8:09

След толкова години...

807 0 3

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ...

Ела до мен... седни! Усмихнат!

Да, след толкова години...

усещаш - очите ми, не те забравят.

Учудено не гледай... просто, остани!

 

Ела... изслушай ме, и...

виж ме! Пак съм онази същата.

Запазила съм блясъка в очите си

остаряващ, но... за теб! И съм същата!

 

Ела...! По кожата, макар и загрубяла,

още тръпки лазят... докосни ме!

Припомни на косата-под боята бяла,

че обещахме да не се променяме!

 

Изживей ме, пак обещай... престраши се!

Дълбоко в мен - любимо нещо потърси!

В душата ми пак влюби се!

Ела... и от бъдещето спомен донеси!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0