Кухо... някак кухо Любовта ни пристъпва,
позлатена от лъчите на младото утро.
Уморена, уморена безстрастно се лута,
в очите на двойки с наивни надежди.
И виждаме искреността в детските очи.
И казваме си: "Помниш ли... Това съм Aз, това си Ти."
На пейката, на която веднъж се Познахме
и в цяло неделимо завинаги се сляхме...
© Светослав Николов Todos los derechos reservados