13 may 2008, 7:37

... след Все Пак 

  Poesía
659 0 2

Кухо... някак кухо Любовта ни пристъпва,
позлатена от лъчите на младото утро.
Уморена, уморена безстрастно се лута,
в очите на двойки с наивни надежди.

И виждаме искреността в детските очи.
И казваме си: "Помниш ли... Това съм Aз, това си Ти."
На пейката, на която веднъж се Познахме
и в цяло неделимо завинаги се сляхме...

 

© Светослав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??