... след Все Пак
Кухо... някак кухо Любовта ни пристъпва,
позлатена от лъчите на младото утро.
Уморена, уморена безстрастно се лута,
в очите на двойки с наивни надежди.
И виждаме искреността в детските очи.
И казваме си: "Помниш ли... Това съм Aз, това си Ти."
На пейката, на която веднъж се Познахме
и в цяло неделимо завинаги се сляхме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
