Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди,
сърфиращи по гребена на протоокеан.
Следите им по пяната безбрежна ме отвеждат
до най-мистичния и първороден храм.
Една самотна - втренчена в безкрая Кула,
с готически черти над бялата мъгла.
От вятъра на Времето със потъмнели скули.
С изписани по чЕлото загадъчни числа. ...