След Зеп Тепи *
Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди,
сърфиращи по гребена на протоокеан.
Следите им по пяната безбрежна ме отвеждат
до най-мистичния и първороден храм.
Една самотна - втренчена в безкрая Кула,
с готически черти над бялата мъгла.
От вятъра на Времето със потъмнели скули.
С изписани по чЕлото загадъчни числа.
Оттам сме тръгнали и двамата в Зеп Тепи,
по своя дълъг пилигримски път.
През сухи и напукани от суша степи,
за да достигнем днешния си кръстопът...
Сега ела за миг да се прегърнем -
две онемели от желание тела.
Не говори -
да чуем шепота на вечността, преди да съмне.
Преди да се събудим, ти ела!
* Зеп Тепи - Първото Време, според древноегипетската митология.
© Младен Мисана All rights reserved.
Благодаря ти!