Следи...
Търсиш ти следи от минали,
щастливи дни, търсиш следи
от устните ми ти, те те караха
да тръпнеш, да гориш...
Аз те карах да се чувстваш,
като първият и единствен мъж,
аз ти дадох огън, топлина,
аз ти дадох всичко на света...
Сега следите пак те водят
към моето ограбено легло
и в него аз отново ще те пусна,
защото само с теб се чувствам
като истинска жена...
© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados
" Търсиш Ли следи..."
Натам без изменение. Хубав стих!!! Поздрави!!!