19 mar 2020, 17:33

Следкарантинно

  Poesía
1.3K 1 11


Нямало маски...Я стига!
Маски, народе, има всякакви -
сериозно го казвам, без да намигам
и без да търся метафора някъде.

Има маски за пред жената -
там са поне десетина,
защото е ясно, че тя, горката,
поне няколко за пред тебе има.

Има за тъщата - за-дъл-жително!
Бяла на черни котки /или обратно/.
Може и с черепчета - положително
действа този десен, най-вероятно!

И за колегите има, разбира се,
там разнообразието е голямо -
има с усмивки, сърца и с намигане.
Подплатени с пикантни клюки за двама.

А пък за тези, с любовници,
лееекичко ми е притеснително -
там с маските трудно насмогват,
но пък иначе става съмнително.

А, за шефа? Нима се чудиш,
че това за кого е спорно?
Ами...маската, че се трудиш
от всички други най-неуморно!

А за приятелите - недей,
не казвай, че би било конфузно.
Добре де, нека да е резервна,
само за случаите на разбити илюзии.

И така, сега като гледам,
мисля си, че е пълна картината.
Не забравяй да си запазиш последната -
за пред себе си. Следкарантинно.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А дали изобщо можем без маски? Благодаря, че бяхте тук! Бъдете здрави!
  • А колко хора се сраснаха с маските? Дори забравиха собственото си Аз...
  • Навременен саркастичен стих, написан така, както само ти можеш!
    Въздействаш и замисляш, Хрис!🏵️
  • Благодаря, Пепи, така е! Бъди здрава!
  • Едни вадят поуки, други кинти. Мародерите по време на войни се изродиха в печеливши индустрии и промишленост.
    Хареса ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...