Bittersweet006 (БезИме )
6 6
28 dic 2009, 10:42

Следобедни мисли 

  Poesía
842 0 0
Следобед, блед и анемичен,
а някакво слънце усмихва се превзето…
Онзи облак въобразява си, че е различен,
но е до болка скучен, както всяко сиво нещо.
Вятърът довява викове и шепот
на далечни непознати разни…
Как ме изморява само
да търся смисъл в думи празни.
Стоя и чакам, тъй далечна,
тъй различна…
Като алено петно
на черно-бялата картина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© БезИме Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »