Следобедни мисли
936
0
0
Следобед, блед и анемичен,
а някакво слънце усмихва се превзето…
Онзи облак въобразява си, че е различен,
но е до болка скучен, както всяко сиво нещо.
Вятърът довява викове и шепот
на далечни непознати разни…
Как ме изморява само
да търся смисъл в думи празни.
Стоя и чакам, тъй далечна,
тъй различна…
Като алено петно
на черно-бялата картина.
Покрай мене
плават малки хора,
като малки лодки,
с малки нещастни сиви очи.
Как само горещо копнея
капки алена боя
по тях да разлея
и сивотата да спре да горчи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© БезИме Всички права запазени
