Случвам се... открито, непремерено,
в очите ти съм огън... без огнището,
мога да се стичам по пределите,
живея за любов... или за нищото.
Живея, за да дишам с сетивата ти,
може да съм грешка, но съм истинска,
няма да се търся във душата ти,
инак свободата е затисната...
Няма да те питам за прикритото,
нека ме почувстваш... и във вятъра -
с него да танцуваш като птиците,
волен, непринуден... и достатъчен.
Искай ме... за мигове от времето,
аз не давам, чакайки разплатата,
моята душа е ято трепети -
усети я хранят от зачатие...
Тръгвам си, когато съм отхвърлена,
идвам, щом съм чакана в сърцето ти,
даже и сама да съм се върнала,
мога да раздавам от утехата...
Мога да съм силната и слабата,
стига да живея със завета си,
стига да обичам – ще съм правата,
нищо, че е счупено сърцето ми...
© Деси Todos los derechos reservados