1 feb 2011, 12:04

Слугите на злото...

1.5K 0 7

*          *          *


Слугите на злото не спят,

те дишат и пърхат край тебе,

припкат, ходят, пълзят,

душата ти чакат да вземат...

Аз зная, край нас са,

макар и незрими!

Особена раса са

и все са по... трима!

Те... 

Гнусни души са - ласкатели,

на лицата усмивки, в ръцете... кинжали!

Те са "верните" ти приятели,

които не са те предали...

Вечно край теб са - търсят компания,

шушукат и мазно се хилят...

Да бъдат "живи" - това им е мания

и са в екстаз, когато те жилят...

Слугите на... Злото! Те нямат покой!

Те и не мрат - всеки ден раждат,

те пият живота ти, те са... безброй!

уж нямат и плът, а все си угаждат...

Доброто отдавна изпиха у хората,

мляскат, преглъщат и все не им стига,

изроди някакви - не познават умората,

не спират за миг да... плюят интриги...


Ех, времена...

Красиви и чудни,

Във всеки от нас 

спи един дявол - 

Буден...



*          *          *

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Слугите на Злото не спят...дано същата участ имат и слугите на Доброто, Вал! Силна прегръдка!
  • Всеки от нас води битка, Дяволе ...
  • !!!
  • Липсваш, Валентино! Къде се изгуби? Музата ли те напусна или ти е дала отпуск? Но е време, да се завърнеш, и без да будим дяволите спящи в нас!
  • "изроди някакви - не познават умората,

    не спират за миг да... плюят интриги..."
    ====================================================================
    Рано или късно и те ще си получат възмездието от ръката на една
    висша сила, която забавя, но не забравя...
    Много силен и докасващ елегичен стих, с актуално послание,
    сътворен оригинално и талантливо от талантлив Поет!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!




Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...