25 ago 2017, 9:43

Сляпост

546 1 3

СЛЯПОСТ

 

Твърде смело необмислено

Рискувах свойта свобода

Обрекох се и във зависимост

Живот в заблуда и тъга

Пределите си грубо

На друг аз подчиних

Но вместо изумрудите

Във сива пепел се обвих

Отказвах да прогледна 

Да скъсам мрачния воал

Затягах примката си ледена

Отровата настъпваше без жал

Вярата премина в отчаяние

Вяра в илюзорната мечта

Мечта, която ме затисна във капана си

В очакване от болка да умра

Почти успя до дъно срина ме

Възтържествува над застиващата плът

Загубил в битката със себе си

Реши да плащаш с чужда кръв

Победата едва ли искаше

Страхът ти беше по-голям 

Дълбоко вътре го подтискаше

Зад маската на вездесъщ тиран

Понякога в секунди рехави

Успяваше навън да изпълзи

Съвестта ти обезобразена плашеща

Да търси умъртвените души

Знаеше че само аз я виждам

Беше свикнал със това

Че само аз дори пронизана

Ще имам сила пак да ти простя

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Вили и Вели. Явно дори от мъката може да се извлече полза. Рано или късно човек излиза от тази "СЛЯПОСТ".
  • Веси, толкова е силно и проникновено... Заковаваш на място с думи и болка... Поздрави, Веси!
  • Весе, направо настръхнах. Много силен и хубав стих.
    Поздрави.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...