2 jul 2016, 19:20

Слънце

711 0 0

                                                    Слънце 

 

Слънчице мило, мое любимо, 

сутрин ме посрещаш с усмивка една, 

и галиш ме с лъчите си през деня. 

Отразяваш се в малките капчици роса, 

и сякаш звездички има в зелената трева. 

Ти огряваш майката Земя, 

важно си за всички хора по света. 

Огряваш моята любима, моето дете, 

посрещат те с усмивка, денят дойде. 

Няма я вече студенатае зима, лято е вече. 

Най-добре те усещам когато съм на море, 

там се отпускам, там ми е добре. 

Слънчице наричали са ме много жени, 

една илюзия, измама затова сега са сами. 

Да но вече ги няма а ти си до мен, 

не ме предаваш, ти си до мен всеки ден. 

Слънчица наричам моите деца, 

две честни, прекрасни същества. 

Две добри сърчица, две малки слънца, 

те греят и стоплят сърцето ми и преди и сега. 

Не мамят, не обещават само, чисти същества са те, 

играят, скачат и се радват сега, 

а ти слънце им се усмихваш и ги галиш с лъчите си Всякога. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...