Слънце

                                                    Слънце 

Слънчице мило, мое любимо, 

сутрин ме посрещаш с усмивка една, 

и галиш ме с лъчите си през деня. 

Отразяваш се в малките капчици роса, 

и сякаш звездички има в зелената трева. 

Ти огряваш майката Земя, 

важно си за всички хора по света. 

Огряваш моята любима, моето дете, 

посрещат те с усмивка, денят дойде. 

Няма я вече студенатае зима, лято е вече. 

Най-добре те усещам когато съм на море, 

там се отпускам, там ми е добре. 

Слънчице наричали са ме много жени, 

една илюзия, измама затова сега са сами. 

Да но вече ги няма а ти си до мен, 

не ме предаваш, ти си до мен всеки ден. 

Слънчица наричам моите деца, 

две честни, прекрасни същества. 

Две добри сърчица, две малки слънца, 

те греят и стоплят сърцето ми и преди и сега. 

Не мамят, не обещават само, чисти същества са те, 

играят, скачат и се радват сега, 

а ти слънце им се усмихваш и ги галиш с лъчите си Всякога.