Слънце и Студ

11 mar 2006, 12:44

Poesía

744 0 3

Слизаш по стълбите
и излизаш навън
посрещат те
Слънце и Студ....
Снегът се е стопил
и е замръзнал
на малки локвички...
Загръщаш се плътно
в служебното си яке,
защото твоето е скъсано
и внимаваш къде стъпваш
за да не разпориш
евтините,но единствени
-твои обувки
от изкуствена кожа.....
Вървиш и срещаш хора
забързани на някъде
избягващи като тебе
локвите и дребните
камъчета по пътя
за да не си скъсат
и те обувките...
Вятърът,появил се от някъде
те кара да потръпнеш
и да се сгушиш
под качулката на суичъра...
Гологлав минувач
те поглежда присмехулно
-колко си зиморничав
с тази вълнена шапка
и качулка....
Махаш качулката
и се оглеждаш
за слънцето
надничащо между клоните
на мокрите дървета.
Лъчите му са ярки
но студени...
като душите на хората
забързани край тебе,
покрити с лед
от шибаното време....
Вървиш и мечтаеш
за топлина ....

...Ден девети,месец трети
лето двехиляди и шесто
от новото летоброене
В очакване на Пролетта...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dani (Даниела)

2006-03-11T19:33:46+02:00

хубава ти е идеята,но къде е поезията в цялата работа...
Shmati (Дени)

2006-03-11T16:46:57+02:00

Малко на разказче ми прилича, ама е хубаво Днеска поне е повече слънце и по- малко студ
galentina (Галина Златева)

2006-03-11T12:47:31+02:00

"...Ден девети,месец трети
лето двехиляди и шесто
от новото летоброене
В очакване на Пролетта..."
Направи ми впечатление Цялото стихче докосва! Браво!