11 mar 2006, 12:44

Слънце и Студ

  Poesía
918 0 3



Слизаш по стълбите
и излизаш навън
посрещат те
Слънце и Студ....
Снегът се е стопил
и е замръзнал
на малки локвички...
Загръщаш се плътно
в служебното си яке,
защото твоето е скъсано
и внимаваш къде стъпваш
за да не разпориш
евтините,но единствени
-твои обувки
от изкуствена кожа.....
Вървиш и срещаш хора
забързани на някъде
избягващи като тебе
локвите и дребните
камъчета по пътя
за да не си скъсат
и те обувките...
Вятърът,появил се от някъде
те кара да потръпнеш
и да се сгушиш
под качулката на суичъра...
Гологлав минувач
те поглежда присмехулно
-колко си зиморничав
с тази вълнена шапка
и качулка....
Махаш качулката
и се оглеждаш
за слънцето
надничащо между клоните
на мокрите дървета.
Лъчите му са ярки
но студени...
като душите на хората
забързани край тебе,
покрити с лед
от шибаното време....
Вървиш и мечтаеш
за топлина ....

...Ден девети,месец трети
лето двехиляди и шесто
от новото летоброене
В очакване на Пролетта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубава ти е идеята,но къде е поезията в цялата работа...
  • Малко на разказче ми прилича, ама е хубаво Днеска поне е повече слънце и по- малко студ
  • "...Ден девети,месец трети
    лето двехиляди и шесто
    от новото летоброене
    В очакване на Пролетта..."
    Направи ми впечатление Цялото стихче докосва! Браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...