14 feb 2021, 7:18

Слънце в душите 

  Poesía
128 0 0

Татко един не взе своя син
от кѝтната детска градина.
Остана самѝн игрив господин,
без шумната вярна дружина.

Играчките спят, чистачки мълчат,
вървят и боклуци събират.
Закачки летят. Готвачки мълвят
и своята дейност не спират.

Навън заваля, детето разбра,
че татко невинаги смел е –
но звук (от дъжда) и чувство (вина)
плениха студа след обстрела.

Пред входа се спря голяма колà.
Бащата забързан излезе.
Отвори врата, протегна ръка
и слънце в душите им влезе.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??