Слънце в душите
333
0
0
Татко един не взе своя син
от кѝтната детска градина.
Остана самѝн игрив господин,
без шумната вярна дружина.
Играчките спят, чистачки мълчат,
вървят и боклуци събират.
Закачки летят. Готвачки мълвят
и своята дейност не спират.
Навън заваля, детето разбра,
че татко невинаги смел е –
но звук (от дъжда) и чувство (вина)
плениха студа след обстрела.
Пред входа се спря голяма колà.
Бащата забързан излезе.
Отвори врата, протегна ръка
и слънце в душите им влезе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
