9 may 2006, 14:58

Слънцето

  Poesía
1.2K 0 3
Слънцето изгрява
Повдигам глава
Следвам лъчите му
Къде ли ще ме отведе?
Жадувам да стъпя
на непознати места
Жадувам за светлина
Никога не съм била
в тази страна
Танцувам, загледана
в усмивката на слънцето
Къде ли ще ме отведе?
Изкачвам стръмни планини
Боря се с гръмотевици
и черни облаци
И ето виждам върха,
от който ще прегърна
СЛЪНЦЕТО
То ме чака-горещо
и любящо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Мънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...