morskadu6a (Стела Мънчева) morskadu6a (Стела Мънчева)
11
May 9, 2006, 2:58 PM

Слънцето

  Poetry
1.2K 0 3
Слънцето изгрява
Повдигам глава
Следвам лъчите му
Къде ли ще ме отведе?
Жадувам да стъпя
на непознати места
Жадувам за светлина
Никога не съм била
в тази страна
Танцувам, загледана
в усмивката на слънцето
Къде ли ще ме отведе?
Изкачвам стръмни планини
Боря се с гръмотевици
и черни облаци
И ето виждам върха,
от който ще прегърна
СЛЪНЦЕТО
То ме чака-горещо
и любящо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Мънчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0