То е бяло дърво,
малка златна пчелица в тревата,
вито древно хоро,
весел спомен от знойното лято;
замечтано и тихо,
разлюляно сред тучните ниви,
омагьосано в стихове,
сочно, зреещо в дюли и сливи...
То е вечният дом,
топлината, която ни сгрява!
То е бог и подслон,
светлоогнена, ярка жарава!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados