26 ene 2010, 22:32

Слънцето 

  Poesía » Otra
576 0 3

То е бяло дърво,

малка златна пчелица в тревата,

вито древно хоро,

весел спомен от знойното лято;

замечтано и тихо,

разлюляно сред тучните ниви,

омагьосано в стихове,

сочно, зреещо в дюли и сливи...

 

То е вечният дом,

топлината, която ни сгрява!

 

То е бог и подслон,

светлоогнена, ярка жарава!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??