Водите на морето светлосини
тихо приказка нашепват.
Събирали истории с години,
разказвайки ги, лекичко потрепват.
На кея тук те чакам аз
и вятърът косите ми развява.
За теб си мисля във захлас -
морето за да може да разказва.
Ще ме помнят и водите, и небето,
момичето с червените къдрици,
което чакаше момчето
само под обикалящите птици.
05.04.2014г.
© Аз Todos los derechos reservados