Слънчев ден

29 ene 2009, 20:34

Poesía

889 0 3

В душата ми ясно утро настъпи,
забравих всичките си страхове.
Усмивка изгря на моите устни.
Откога не бе посещавала мойто лице!

Няма го вече леда в сърцето,
няма болка, няма тъга!
Открих липсващото парченце и ето,
щастлива съм, както никога досега!

Защо толкоз дълго се правих на силна!
И плаках, и страдах за него, не знам!
Всъщност бях толкоз безсилна,
но да го призная, беше ме страх.

Ала, ето, днес го преодолях!
Признавам си, дори само пред мен!
Снощи с тази мисъл заспах,
а днес се събудих за един слънчев ден!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.