2 ago 2015, 1:02

Слънчев лъч

  Poesía » Otra
494 0 5

 

Искам да се смея.
Да се шегувам.
Тъпи вицове, банални случки.
Да ме замерят
и аз да им отвърна.
Да ме целунат,
а аз да се направя на разсеян,
просещ втора, трета...
Да спринтирам ей така,
да скоча, опитвайки се
слънчев лъч да хвана
за да се люлея.
И връщайки се едва дишащ,
да ме събориш върху тревата.
И да се търкаляме, търкаляме...
Понякога опитвам,
но в гърлото ми болката
още стои заседнала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...