Потопих се във реката Лета
и наяве, и насън,
да забравя болките в сърцето,
горчилката да изтече навън.
Да превържа всички рани,
да се гмурна в лековити бързеи,
душата ми да се пречисти,
пак да стана грейнало момиче.
Пролетта във мене да възкръсне
с цъфнало бяло кокиче,
звезди да ме галят със пръсти
като рошаво мъничко птиче.
Небето да пее в очите ми,
с алени макове да се кича.
Лудо, дръзко да обичам -
чисто, слънчево момиче!
© Румяна Todos los derechos reservados