Слънчице

Poesía

597 0 1

СЛЪНЧИЦЕ

След толкоз дни навъсени и тъжни,

отново се усмихваш, Слънце мило,

и пак угаснали надежди прежни

събуждаш във сърцето ми унило.

Как много искам и в живота свой,

след толкоз тъжни месеци, години,

да ме огрее ярък, светъл твой!

О, Слънчице любимо, помогни ми!

Не, не искам повече да съм сама.

При тебе искам все да съм, мой мили!

Ти, мой слънчев лъч, разбий я таз тъма,

при теб ме приласкай, веч нямам сили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anka-dimitrova (Анка Келешева)

Благодаря ти,Весе, и за топлите думи и за хубавото пророкуване. Дано! От твоите уста в божиите уши.Всичко хубаво и на теб.

2011-03-14T14:39:03+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0