Слънчице

Poetry

600 0 1

СЛЪНЧИЦЕ

След толкоз дни навъсени и тъжни,

отново се усмихваш, Слънце мило,

и пак угаснали надежди прежни

събуждаш във сърцето ми унило.

Как много искам и в живота свой,

след толкоз тъжни месеци, години,

да ме огрее ярък, светъл твой!

О, Слънчице любимо, помогни ми!

Не, не искам повече да съм сама.

При тебе искам все да съм, мой мили!

Ти, мой слънчев лъч, разбий я таз тъма,

при теб ме приласкай, веч нямам сили!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anka-dimitrova (Анка Келешева)

Благодаря ти,Весе, и за топлите думи и за хубавото пророкуване. Дано! От твоите уста в божиите уши.Всичко хубаво и на теб.

2011-03-14T14:39:03+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0