Слънчогледово момиче
Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не е нарочно, просто съм такъв.
В душата ми цари безспирна зима,
изпомпва лед сърцето вместо кръв.
Разсеян съм и малко недовиждам,
а пък и често в себе си съм потопен.
Брадата ми дори е леко рижа -
разбирай "син на дявола червен".
Но някой ден ще срещна аз момиче
с големи слънчогледови очи
и тя ще ме научи да обичам,
и ледовете в мен ще разтопи.
Ще бъде ден от най-студена зима,
а може и да бъде през април...
Не се сърди, ако случайно те подмина,
ала недей ме подминава ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кавалер Todos los derechos reservados
