Слънчогледово момиче

Jul 12, 2013, 8:58 PM

Poetry » Love

535 0 2

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не е нарочно, просто съм такъв.
В душата ми цари безспирна зима,
изпомпва лед сърцето вместо кръв.

Разсеян съм и малко недовиждам,
а пък и често в себе си съм потопен.
Брадата ми дори е леко рижа -
разбирай "син на дявола червен".

Но някой ден ще срещна аз момиче
с големи слънчогледови очи
и тя ще ме научи да обичам,
и ледовете в мен ще разтопи.

Ще бъде ден от най-студена зима,
а може и да бъде през април...
Не се сърди, ако случайно те подмина,
ала недей ме подминава ти.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Helius (Елена Костадинова)

2013-07-12T22:59:34+03:00

Хареса ми мечтата ти!
radiola (Рада Димова)

2013-07-12T22:20:29+03:00

Интересно и с много хубав ритъм!