7 jun 2009, 18:18

Смееш ли...

  Poesía » Otra
870 0 20

 

 

 

Време за залез
от обратната страна.
За скок нагоре.
И напред.
Бездната се полюшва.
Синее. Сияе.
Тъмнее.
Липсата на сенки
е измамна.
Светлината ражда
сетива.
Мракът яде светлина.
Мост. Но невидим.
Смееш ли...

Да видиш.
Видимото
е скрита поличба.
Сетивното
е инстинктивно.
Облаци. Вода и мъгла.
Знаци
в татуси на плътта.
Смееш ли...
Да скочиш.
Пропадането е илюзия.
Но смееш ли...
Да разпериш крила.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!!!

  • не на всеки се отдава да разпери крилете си...!!!

    ...........

    хареса ми...!
  • Страхотно е!Дано да има повече смелчаци
  • ...смелостта е превилегия на мислещите... за обратната страна... светлината и мрака всъщност са тактични явления... винаги си преотстъпват място... заради нас...
  • Обичам да летя! Когато имаме смелост да скочим - израстват ни крила!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...