Време за залез
от обратната страна.
За скок нагоре.
И напред.
Бездната се полюшва.
Синее. Сияе.
Тъмнее.
Липсата на сенки
е измамна.
Светлината ражда
сетива.
Мракът яде светлина.
Мост. Но невидим.
Смееш ли...
Да видиш.
Видимото
е скрита поличба.
Сетивното
е инстинктивно.
Облаци. Вода и мъгла.
Знаци
в татуси на плътта.
Смееш ли...
Да скочиш.
Пропадането е илюзия.
Но смееш ли...
Да разпериш крила.
© Ол All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
