14 ago 2008, 11:02

Смисълът на живота

845 0 1
Обливайки нощта,
огънят тлееше в пещта,
мислейки за следващият миг живот,
на тази цивилизация станал вечен роб.

Ежедневно хората умират,
други изгубеното си семейство намират.
И въпреки всичко това,
едно ни крепи - любовта.

Избърсвайки потта от чела,
за пореден път молим за смъртта.
Огънят гасне от нашите сърца,
потъвайки във вечната тъма.

Не смеем дори да обичаме,
защото, дори във вярност да се вричаме,
на нещастие се обричаме,
а обвинят ли ни - отричаме.

Денят ни стана безсмислен,
живота ни - измислен.
Къде е истинското в лъжата,
къде е щастието в тъгата?

Всеки ден ние се пържим
в този ад неопределен,
а човекът вече е сломен
и не вижда смисъла да се мъчи.

Едно остана - любовта.
Единствено истинското...
Тя убива всяка тъга
и придава смисъла на неарилистичното.

Пламъка жив тя поддържа,
защото да обичаме, означава да живеем.
Щастието на този свят тя задържа,
за да можем отново да се смеем.

И когато всичко е лъжа,
спомни си колко ти тъжа,
преди да усетиш допира на любовта.
Обичай, за да предадеш смисъла на новата тъга.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидс Христева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавай да опитваш, но за възрастта си би трябвало да се напънеш малко повечко

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...