Обливайки нощта,
огънят тлееше в пещта,
мислейки за следващият миг живот,
на тази цивилизация станал вечен роб.
Ежедневно хората умират,
други изгубеното си семейство намират.
И въпреки всичко това,
едно ни крепи - любовта.
Избърсвайки потта от чела,
за пореден път молим за смъртта.
Огънят гасне от нашите сърца,
потъвайки във вечната тъма. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация