11 oct 2014, 20:11

Смях 

  Poesía » Filosófica
340 0 0

Смях


Ще потърся оня весел смях
що вратичката към хората отключи,
че в страха си безнадежден бях
а смехът на доброто ме научи.

И ето - хора щастливи
намират утеха чрез смях.
Танцуват зад маски лъжливи
- но нима да се смееш е грях?

Тъй си минават дните безгрижно
изиграни във весел театър,
да си комик е днеска престижно,
пък твореца го вее все вятър...

Но защо ли се вечно крием?
От какво ни е вечно страх?
С анекдоти очите си мием
а в чуждите хвърляме прах.


© Мартин Арсов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??