11 oct 2014, 20:11

Смях

480 0 0

Смях


Ще потърся оня весел смях
що вратичката към хората отключи,
че в страха си безнадежден бях
а смехът на доброто ме научи.

И ето - хора щастливи
намират утеха чрез смях.
Танцуват зад маски лъжливи
- но нима да се смееш е грях?

Тъй си минават дните безгрижно
изиграни във весел театър,
да си комик е днеска престижно,
пък твореца го вее все вятър...

Но защо ли се вечно крием?
От какво ни е вечно страх?
С анекдоти очите си мием
а в чуждите хвърляме прах.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Арсов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...