Смях
Ще потърся оня весел смях
що вратичката към хората отключи,
че в страха си безнадежден бях
а смехът на доброто ме научи.
И ето - хора щастливи
намират утеха чрез смях.
Танцуват зад маски лъжливи
- но нима да се смееш е грях?
Тъй си минават дните безгрижно
изиграни във весел театър,
да си комик е днеска престижно,
пък твореца го вее все вятър...
Но защо ли се вечно крием?
От какво ни е вечно страх?
С анекдоти очите си мием
а в чуждите хвърляме прах.
© Мартин Арсов Todos los derechos reservados