3 feb 2008, 19:45

Смърт

  Poesía » Otra
977 0 8
Защо е толкова жестоко,
дете в гроба да лежи,
неизживяло мечтите си,
неизживяло живота си,
всеки плаче на гроба,
искат да се върне пак,
като ужасна отрова,
сълзите се стичат пак и пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Панева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен ми харесва.Тъжно е..но хубаво
  • Прекрасно,но и болезнено!
    Добре дошла!
  • Аз пък мисля, че като за начало е хубаво.Наистина може и по-добре, но все пак всеки чувства нещата по свой си начин. Може би ако беше по-дълго и ако се беше задълбочила повече в чувствата от загобата...
    Мен лично ми харесва, така че аплодисменти!


  • Cursed (Димитрина Иванова) 3-02-2008г. 20:56
    Искренно е и въздействащо,не ме интересува дали можеш да ми посочиш хиляди причини да не е добро от чисто литературна и художествена гледна точка,но никой не може да отрече че в него се крие очарованието на искренността.Това не се среща често и ето защо произведението е прекрасно.


    Напротив - често се среща, защото поезията по принцип предполага искреност; и ако има изключения(смукане от пръстите, например), то последиците са за сметка на автора, мисля... Иначе разбирам колко трогващи чувства може да донесе откровеността по принцип. Но мисля, че коментарът ми визира поетичната страна на нещата, ПОНЕЖЕ горното произведение е публикувано в раздел "поезия", а не в раздел "лична драма", какъвто за съжаление не съществува (но има предпоставки за такъв). И за да бъда евентуално разбрана - трябва да бъда банална и с това, че не целя да обидя никого, просто изразявам мнението си такова, каквото е.
  • Добре дошла!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...