3.02.2008 г., 19:45

Смърт

974 0 8
Защо е толкова жестоко,
дете в гроба да лежи,
неизживяло мечтите си,
неизживяло живота си,
всеки плаче на гроба,
искат да се върне пак,
като ужасна отрова,
сълзите се стичат пак и пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Панева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми харесва.Тъжно е..но хубаво
  • Прекрасно,но и болезнено!
    Добре дошла!
  • Аз пък мисля, че като за начало е хубаво.Наистина може и по-добре, но все пак всеки чувства нещата по свой си начин. Може би ако беше по-дълго и ако се беше задълбочила повече в чувствата от загобата...
    Мен лично ми харесва, така че аплодисменти!


  • Cursed (Димитрина Иванова) 3-02-2008г. 20:56
    Искренно е и въздействащо,не ме интересува дали можеш да ми посочиш хиляди причини да не е добро от чисто литературна и художествена гледна точка,но никой не може да отрече че в него се крие очарованието на искренността.Това не се среща често и ето защо произведението е прекрасно.


    Напротив - често се среща, защото поезията по принцип предполага искреност; и ако има изключения(смукане от пръстите, например), то последиците са за сметка на автора, мисля... Иначе разбирам колко трогващи чувства може да донесе откровеността по принцип. Но мисля, че коментарът ми визира поетичната страна на нещата, ПОНЕЖЕ горното произведение е публикувано в раздел "поезия", а не в раздел "лична драма", какъвто за съжаление не съществува (но има предпоставки за такъв). И за да бъда евентуално разбрана - трябва да бъда банална и с това, че не целя да обидя никого, просто изразявам мнението си такова, каквото е.
  • Добре дошла!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...