3.02.2008 г., 19:45

Смърт

970 0 8
Защо е толкова жестоко,
дете в гроба да лежи,
неизживяло мечтите си,
неизживяло живота си,
всеки плаче на гроба,
искат да се върне пак,
като ужасна отрова,
сълзите се стичат пак и пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Панева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми харесва.Тъжно е..но хубаво
  • Прекрасно,но и болезнено!
    Добре дошла!
  • Аз пък мисля, че като за начало е хубаво.Наистина може и по-добре, но все пак всеки чувства нещата по свой си начин. Може би ако беше по-дълго и ако се беше задълбочила повече в чувствата от загобата...
    Мен лично ми харесва, така че аплодисменти!


  • Cursed (Димитрина Иванова) 3-02-2008г. 20:56
    Искренно е и въздействащо,не ме интересува дали можеш да ми посочиш хиляди причини да не е добро от чисто литературна и художествена гледна точка,но никой не може да отрече че в него се крие очарованието на искренността.Това не се среща често и ето защо произведението е прекрасно.


    Напротив - често се среща, защото поезията по принцип предполага искреност; и ако има изключения(смукане от пръстите, например), то последиците са за сметка на автора, мисля... Иначе разбирам колко трогващи чувства може да донесе откровеността по принцип. Но мисля, че коментарът ми визира поетичната страна на нещата, ПОНЕЖЕ горното произведение е публикувано в раздел "поезия", а не в раздел "лична драма", какъвто за съжаление не съществува (но има предпоставки за такъв). И за да бъда евентуално разбрана - трябва да бъда банална и с това, че не целя да обидя никого, просто изразявам мнението си такова, каквото е.
  • Добре дошла!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...