17 feb 2013, 12:33

Смърт със вкус на хляб

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

Ето ме. Дойдох ви на крака.

Взимайте в ръцете си по камък.

Аз ще съм с изправена глава,

дъвчейки смъртта си като залък,

 

който има вкус на топъл хляб

(същия от детските години),

който се поделя само с брат,

плакал с теб и пял, за да ти мине.

 

Залък с вкус на вино и тамян -

спомени от къщата на баба.

(Трябва по сърце да си голям

даже на бесилото си. Трябва!)

 

Залък с вкус на първата любов,

първата сълза по мойте устни...

Боже, за какво ми е живот,

щом смъртта била такава вкусна?!

 

Камъните, моля! Кой е пръв?

Вече съм така нетърпелива

Бог да ви удави в мойта кръв.

Аз да полетя нагоре. Жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...