17 feb 2013, 12:33

Смърт със вкус на хляб

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

Ето ме. Дойдох ви на крака.

Взимайте в ръцете си по камък.

Аз ще съм с изправена глава,

дъвчейки смъртта си като залък,

 

който има вкус на топъл хляб

(същия от детските години),

който се поделя само с брат,

плакал с теб и пял, за да ти мине.

 

Залък с вкус на вино и тамян -

спомени от къщата на баба.

(Трябва по сърце да си голям

даже на бесилото си. Трябва!)

 

Залък с вкус на първата любов,

първата сълза по мойте устни...

Боже, за какво ми е живот,

щом смъртта била такава вкусна?!

 

Камъните, моля! Кой е пръв?

Вече съм така нетърпелива

Бог да ви удави в мойта кръв.

Аз да полетя нагоре. Жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...