Смърт със вкус на хляб
Ето ме. Дойдох ви на крака.
Взимайте в ръцете си по камък.
Аз ще съм с изправена глава,
дъвчейки смъртта си като залък,
който има вкус на топъл хляб
(същия от детските години),
който се поделя само с брат,
плакал с теб и пял, за да ти мине.
Залък с вкус на вино и тамян -
спомени от къщата на баба.
(Трябва по сърце да си голям
даже на бесилото си. Трябва!)
Залък с вкус на първата любов,
първата сълза по мойте устни...
Боже, за какво ми е живот,
щом смъртта била такава вкусна?!
Камъните, моля! Кой е пръв?
Вече съм така нетърпелива
Бог да ви удави в мойта кръв.
Аз да полетя нагоре. Жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
