Отрупан с цветя,
оплакан от поп,
изпраща го Тя
във пресния гроб.
И в целия ръст
под синьо небе,
забиват му кръст,
а вярващ не бе.
И вятърът спря,
и птица не пей.
Така си умря:
със ямб и хорей...
*Стихотворението е публикувано във в. "РЕТРО"
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados