61_Desi2
Четири години живях в долната земя.
труп бях, с дрехи скъсани и кални.
А очите, погледът ми, бяха нереални…
Минавах и усмивката ми яростно блестеше,
покорявах с нея всеки, който я гледаше!
Един Смъртен пред мен се изправи,
погледна ме в очите, от тогава не ме забравил.
Светът на този Смъртен беше стая
с безброй врати и цветна фасада.
Той даде ми ключ, аз клетва му дадох,
приятелка бях му и всичко за него раздадох. ...