5 ene 2008, 15:18

Смъртна присъда

  Poesía
910 0 6
Смъртна присъда
Очаквам своята присъда,
но пак  в мен надежда тая,
очаквам, ала друго ме очаква
и за това съм със наведена глава.
А любовта ме гледа безогледно,
не ще ми се размине май,
че цяла седмица съм на дръвника
и агонията ми няма край.
-Любов ли си или убийца?
-Кажи ми, имаш ли душа?
-Какво си бяхме обещали?
-Защо си с брадвата  сега?
Е, хайде нека да се свършва,
хриптя, останал веч без глас,
вземете и ме погубете,
уби ме моята мечта!
Главата нека се търкулне,
безцелно падне от врата
и нека всички помнят
как в червено се топи снегът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Методиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкошотия!Браво,муц
  • много ми харесва!!!
  • Като чета творбите ти си мисля, че някоя мадама страшно много те е разочаровала...Има много жени по света
  • Ами миличък,света не свършва със разочарование,нали знаеш всяко зло за добро.В теб открих част от себе си и ми се изка да се засечем
  • Хей момичета от сайта...Коя ще го вразуми?Вижте го какъв симпатяга е и какви ги пише...Има и свободни тук,нали?Хайде...това момче има нужда от истинска любов...И я заслужава...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....