Отиде си на никого и сбогом ти не каза.
Отиде си тъй млад от този свят.
За нас ти беше брат за пример,
син любящ,
добър приятел,
внук тъй мил и свиден,
половинка най-обичана!
Отиде си, а животът в теб кипеше...
Отиде си завинаги от нас!
Отиде си, а тъй обичаше живота!
В теб дори и злоба не таеше,
никога на никой зло ти не направи,
никога на никой дума лоша даже и не каза...
О, как обичаше живота си неповторим!
Ще те запомня с думите: “Обичам да живея“!
„Роден съм да живея и живея“.
А днес лежиш във гроб студен!
О, Боже, защо ни го отне?
Сълзите ни безспирни в океан от болка днес се давят!
Мъката злокобна – да го видим за последен път...
Няма усмивки,
не кипи живот,
няма радост,
няма мирисът на пролет!
Отиде си...
От некролога всеки ден той ще ни гледа,
със същата усмивка и живот
и в сърцата ни той вечно ще живее,
но никога не ще да е до нас!
26/03/2010
© Надежда Петкова Todos los derechos reservados