what_fun_f (Надежда Петкова)
91 35
Apr 8, 2010, 9:27 PM

Смъртта ни го открадна 

  Poetry » Other
1003 0 7

Отиде си на никого и сбогом ти не каза.
Отиде си тъй млад от този свят.
За нас ти беше брат за пример,
син любящ,
добър приятел,
внук тъй мил и свиден,
половинка най-обичана!

Отиде си, а животът в теб кипеше...
Отиде си завинаги от нас!
Отиде си, а тъй обичаше живота!

В теб дори и злоба не таеше,
никога на никой зло ти не направи,
никога на никой дума лоша даже и не каза...

О, как обичаше живота си неповторим!

Ще те запомня с думите: “Обичам да живея“!
„Роден съм да живея и живея“.
А днес лежиш във гроб студен!

О, Боже, защо ни го отне?
Сълзите ни безспирни в океан от болка днес се давят!
Мъката злокобна – да го видим за последен път...

Няма усмивки,
не кипи живот,
няма радост,
няма мирисът на пролет!

Отиде си...

От некролога всеки ден той ще ни гледа,
със същата усмивка и живот
и в сърцата ни той вечно ще живее,
но никога не ще да е до нас!

26/03/2010

© Надежда Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??