Снежанка
Не съм суетна.
Не поглеждам често в огледало.
Пък и какво да видя там –
посърнало лице и уморена кожа.
Годините са минали през тях.
Но като в приказките стари,
които аз на внучките чета,
заключена врата внезапно се отвори
и ти пред мен се озова.
В очите твои аз погледнах -
девойка млада там открих.
Усмихваше се тя смутено,
неловко пък пристъпи ти.
В начало не повярвах, но после се познах.
Красивата принцеса в очите твои бях!
Събудена с целувка след стогодишен сън!
А седемте джуджета се веселяха вън!
Сега съм млада и красива.
Годините отстъпиха назад!
Светът около мен върти се
и гледам да съм с модата във крак!
Ах, колко вече съм суетна!
Към мене гледай, за да се харесам пак!
И да не си посмял, магьоснико,
да сменяш приказката с проза!
Защото дълго съм те чакала
и много скъпо аз платих
тез две огледала вълшебни,
които срещнах чак на петдесет!
© Мария Маринова Todos los derechos reservados