Снежанка

Не съм суетна.

Не поглеждам често в огледало.

Пък и какво да видя там –

посърнало лице и уморена кожа.

Годините са минали през тях.

Но като в приказките стари,

които аз на внучките чета,

заключена врата внезапно се отвори

и ти пред мен се озова.

В очите твои аз погледнах -

девойка млада там открих.

Усмихваше се тя смутено,

неловко пък пристъпи ти.

В начало не повярвах, но после се познах.

Красивата принцеса в очите твои бях!

Събудена с целувка след стогодишен сън!

А седемте джуджета се веселяха вън!

Сега съм млада и красива.

Годините отстъпиха назад!

Светът около мен върти се

и гледам да съм с модата във крак!

Ах, колко вече съм суетна!

Към мене гледай, за да се харесам пак!

И да не си посмял, магьоснико,

да сменяш приказката с проза!

Защото дълго съм те чакала

 и много скъпо аз платих

тез две огледала вълшебни,

които срещнах чак на петдесет!