27 sept 2013, 16:06

Снимка

837 0 1

Намерих твоя пожълтяла снимка

и от нея спомен ме прегърна...

Ти никога не се върна... 

дори за миг лицето ти да зърна... 

 

Прегърнах старата картина,

за миг усетих забравена тъга...

Боже, колко време мина... 

Някога прегръщах и теб така... 

 

Приближих я, до устните я сложих...

с надежда да усетя малко топлина.... 

Но хартията студена

ме смрази от самота... 

 

Поглеждам снимката отново... 

На нея си усмихнат ти... 

Усмихвам се и аз през сълзи... 

И те заключвам в сърцето си!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...