По улиците запустели
снегът промъква се любим.
Разстила белите постели
и с теб по тях вървим...
По покривите се катери,
в дърветата без срам гнезди.
Снагата си в нощта разпери –
флиртува сред рояк звезди.
Усмивката ти лъчезарна
целувам в тоз' вълшебен миг.
А ти сияеш благодарна –
като надежда, порив, вик...
© ИВАН МИЛАНОВ Todos los derechos reservados