Няма я вече хладната есен.
Клоните празни белота обгърна.
Пее самотно снежната песен,
че нашето "вчера" не можем да върнем.

Няма днес птици нахални,
зимата техните клони превзе.
Тротоарите стават като душите ни – кални
и до сърцата ни стигат зимните ледове.

Няма днес слънце, да дразни очите,
а летният зной вече спомен е минал.
Фигури бели зъзнат в мъглите,
а аз зима и лете пак съм изстинал.

Нека измие ни белият студ,
всяка надежда от нас да свали.
И когато стопи се с пролетен звук,
студът ще остане в моите очи.